Фондация "Докова и доков за бъдеще"

|

Как играта на маскиране с костюми помага на децата?

Децата през вековете са се радвали да се обличат в костюми и да участват в драматични ролеви игри. Независимо дали детето Ви иска да е дракон, принцеса или чудовище, то се пренася във вълшебен свят, когато облече костюм! 
Играта на маскиране не е само за Хелоуин.

Децата обичат да се обличат в костюми и да се преструват на различни герои през цялата година.Специалистите по ранно детско развитие са единодушни, че играта е основен инструмент за учене на детето в ранните му години. Играта с обличане на костюми и маскиране освен, че е забавна, спомага и за социално-емоционалното, когнитивното и физическото развитие на малкото дете. 

Основните ползи за детското развитието чрез играта на маскиране:

  • Изграждане на силни невронни връзки в мозъка. Невропластичност.

Обличането на костюм/маскирането ангажира мозъка и паметта на Вашето дете. Драматичната игра изисква детето да запомни какво е чуло или видяло и да го възпроизведе. То запомня какво е поведението на мама/татко/баба/учителката като ги имитира. Или си припомня подробности от приказка, която е чуло, преди да я разиграе.

На пръв поглед изглежда, че детето просто се забавлява като поема самоличността на друг човек, но помислете колко умствена гъвкавост е необходима, за се влезе в роля. За 3-5-годишното дете е доста сложно умение да изиграе ролята на различен човек/герой със неговите специфични характеристики и всъщност да остане в образ.

  • Разширяване на речников запас

Детето в роля решава какво би казал неговият герой. Това му дава шанс да разшири своя речник с думи и фрази, които може да е чувало в истории, но обикновено не би използвало в ежедневието си. 

  • Разрешаване на проблеми

Децата трябва да вземат решения, когато участват в ролева игра. Те практикуват своите умения за решаване на проблеми и изпробват различни механизми за справяне в конкретни ситуации. Кой ще бъде лекарят? Кой ще бъде пациентът? От какви елементи и реквизити се нуждае всеки герой – как да си ги набавят?

  • Въображение

Въображаемата игра в ранна детска възраст е ключът към творческото мислене през зрелостта. Когато децата участват в игра с маскиране, тяхното въображение получава свобода. Няма ограничение за това кои, къде или какви могат да бъдат. Децата са в състояние да станат това, което не могат да станат все още (или никога – фантастични герои/животни) в реалния живот. 

  • Емоционално развитие

По време на ролевата играта децата имитират това, което виждат около себе си и го възпроизвеждат. Те се опитват да осмислят ситуации от реалния живот, докато разширяват играта си в нови посоки и разиграват различни сценарии.

Децата непрекъснато се сблъскват със страшни ситуации, които не разбират – независимо дали стават свидетели на такова събитие в реалния живот, борят се с нормативните за всяка възраст страхове или гледат насилствени образи на екрана. Децата обработват страховете си чрез игра, което им помага да осмислят света и да преодолеят чувството си на безпомощност. Такава игра позволява на децата да изпитат напълно всички емоции, дори силни като страх или скръб, като ги почувстват в безопасно, незастрашаващо пространство.

  • Двигателни умения

Децата развиват фини двигателни умения, докато обличат маскировачните дрехи, независимо дали закопчават риза, цип на панталони или връзват пиратска бандана.

Те развиват грубите си моторни умения, когато участват в ролеви игри, независимо дали скачат като супергерой, тичат като футболист или се въртят като балерина.

Ролева идентичност и отношения. Изследване на пола.

В периода 3-5-годишния възраст децата все още търсят своето място в света. Това означава запознаване и осмисляне на сложни концепции и отношения като добро срещу зло, мъж и жена, учител и ученик и т.н. Те могат да поемат различни роли за кратко време, за да придобият опит, за да тестват и изследват какво е да си друг човек. 

Когато децата избират костюми и герои, те са в състояние да изследват различните полови и ролеви идентичности и поведението на тези герои.

  • Имитация

Децата са естествено имитативни същества. Те учат за света, като имитират живота на възрастните и другите около тях. Чрез маскиране и драматична ролева игра децата изследват живота на другите хора, като имитират техните действия, чувства и думи.

  • Социализация

Играта с обличане на костюми насърчава сътрудничеството и редуването. Децата се учат как да преговарят, докато съгласуват истории и как да следват правила. Те развиват интерес към другите и се научават как да си помагат, как да се отстояват и как да отстъпват. 

  • Емпатия

Когато едно дете участва в ролева игра, това му помага да види света през очите на друг, което повишава съпричастността – независимо дали се преструва на родител, който гледа бебе, на лекар, който се грижи за ранен пациент, или на пожарникар, който гаси пожар. Драматичната игра помага на децата да разберат ролята, която играят другите в живота ни.

Източник: Терапевтилничка 

ЗАПИСВАНЕ